Кратка ретроспекция
на организираната медицинската дейност за борба с туберкулозата
в Бургаска област

  

 В исторически план туберкулозата като контагиозно заболяване, водещо до летален край, е познато от дълбока древност.  

В края на  IX и началото на XX век заболяването придобива сериозна социална значимост като се превръща в ендемично заболяване на бедните граждани. Нуждата от своевременно овладяване на този смъртоносен медико-социален проблем в Бургаска област изкристализира през 1909г., когато на 27.10 Бургаски общински здравен съвет,  със съдействието на кмета Атанас Славов, основава клон на Българското дружество за борба с туберкулозата.  

През 2010г. в града е създадена първата Лига за борба с туберкулозата. Активен нейн деец е общинският лекар за Бургаска и Айтоска околия д-р Тодор Бурмов. В докладите си той алармира:”Туберкулозата се поддържа от мизерията, от нехигиеничните жилища и от невежеството...”

През 1927г. Д-р Атанас Минкорски-общински лекар в Бургас, специализира в Париж прилагане на БЦЖ ваксинация. Той е първият, който мотивирано инициира идеята за построяване на туберкулозен диспансер в града. 

Същата година е сформиран комитет с представители на всички градски и селски общини от околията, с председател кмета Георги Каназирски,  за събиране на средства за построяване на отделен павилион за лечение на гръдноболни в Бургаската държавна болница.

През 1930г. на авансцената на организираната борбата с болестта излиза учредяването на Първата Бургаска болница за лечение и диспансерно наблюдение на ТБК болни, разкрити са 20 легла, приети са първите 70 болни.  

На 10.07.1939г. Градският съвет на гр. Бургас, с кмет Атанас Сиреков, взема решение да закупи парцел за построяване на противотуберкулозен диспансер. Година по-късно е изградена масивна постройка, разкрити са 40 легла.  

През емблематичната 1943г., когато Зелман Ваксман и Алберт Шац получават стрептомицина, в болницата са постъпили за лечение 158 болни.  

През 1946г. болницата е категоризирана като Окръжен пневмофтизиатричен диспансер с легла. Болестта продължава да покосява хората. Вапцаров пише: „Гърдите ни са пълни с дим, а дробовете ни – с каверни”. Болните от ТБК са вече 1063, а наблюдаваните- 3168.  

През 1952г. се осъществява обединение на Туберкулозния диспансер с Гръдното отделение на Окръжна болница с разкрити 110 легла.

С епохалните открития на Р. Кох  през 19в. Прометеевият огън се разпалва в медицинската микробиология. Като естествен отзвук на широкото разпространение на инфекциозните заболявания в локален и световен мащаб , тежестта на протичането им, свързаните с тях усложнения  и като цяло проблемите  в диагностично-лечебната дейност през 1956г. в структурата на лечебното заведение се създава микробиологична лаборатория. Първият й ръководител е д-р Емил Барбаров. Голямата наука за „малкия” живот разгръща своите възможности в осъществяването на диагностика на специфична и неспецифична белодробна патология, както и клинико-лабораторни изследвания. В периода от 1956г. до 2013г. са осъществени около 900 000 изследвания за туберкулоза.

Микробиологичната лаборатория работи по Програма ”Подобряване на контрола туберкулозата в България” и Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България”. В лабораторията се извършва директно микроскопско изследване за туберкулоза по Цил Нилсен, културелно изследване за туберкулоза върху твърди /Lowenstein-Jensen/ и течни /MGIT/ хранителни среди, видова идентификация на  M. tuberculosis и разграничаването му от  атипичните, нетуберкулозни микобактерии, тестове за определяне на лекарствената чувствителност на M. tuberculosis към първи ред туберкулостатици. Лабораторията, определена от МЗ като лаборатория за туберкулоза от второ ниво, поддържа  корелация с НРЛ по Туберкулоза към НЦЗПБ и участва в системата за Външна оценка на качеството. 

Като резултат от усъвършенстването на диагностичните възможности на здравното заведение през 1959г. е разкрит Бронхологичен кабинет. Първите бронхоскопии и бронхографии са направени от доайена д-р Главанаков. Неговата дейност е продължена от д-р Донко Бинев.  

Като отговор от нарастващата нужда за борба с професионалните  бел. заболявания през 1960г. е създаден Център за борба със силикозата, оглавява се от д-р Юрий Божинов, негови последователи са д-р Златев, д-р Кокаланова, д-р Пехливанов.  

През 1967г. болницата е преместена на настоящия адрес в бившия противомаларичен институт,построена със средствата на благотровителна фондация „Рокфелер”.  

Вследствие на индустриализацията, замърсяването, градския начин на живот фокусът естествено се насова и към неспецифичната белодробна патология. През 1972г. Тубдиспансера се преименува в Окръжна пневмофтизиатрична болница, разкрива се Пневмологично отделение с 65 легла. Негови основоположници са д-р Желю Манев, д-р Никола Златев, д-р Владислава Паунова. 

Като част от мизансцена в развитието на лечебното заведение се откроява създадения през 1988г.  Сектор за интензивна терапия –отговор на нуждата от професионално прилагане на интензивно лечение. 

През 2000г. болницата е преобразувана в СБАЛПФЗ-Бургас ЕООД със 105 легла. Провежда се диагностика, лечение и консултации по пневмология и фтизиатрия, образна диагностика и клинична микробиология, разкрива се и Кабинет за контрол на туберкулозата.  

През последните 10 години в СБАЛПФЗ –Бургас ЕООД са лекувани около 25 000 пациенти, консултирани и прегледани са 75 000, а извършените ФБС са 1 700.  

Под егидата на „Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България” са прегледани 3 976 пациенти, направени са 1800 проба на Манту. Глава стратегическа задача е снижаването на епидемиологичните показатели за туберкулоза.  

СБАЛПФЗ –Бургас ЕООД е партньор с НПО и Община Бургас за овладяване на туберкулозата в Република България.  

На 24.07.2013г. със Заповед РД 01-137/24.07.2013г. на МЗ СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ПНЕВМО-ФТИЗИАТРИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ- БУРГАС ЕООД гр. Бургас е акредитирана за пореден път с Отлична оценка за цялостна медицинска дейност.  

В този високо технологичен век, когато научната фантастика в много области на живота стана реалност, „жълтата гостенка” не е победена окончателно, независимо от успехите в имунопрофилактиката, диагностиката и лечението.  Борбата с нея продължава неизтощимо и в бъдеще, защото както гласи латинската сентенция:” Valetudo bonum optimum”- „Здравето е най-голямото благо”, а лечебното заведение през годините е доказало своя стремеж към него чрез мотивирана и професионална работа!